Жилищният кредит увеличава дела си в общия дълг на домакинствата

За момента жилищният кредит привлича нарастващ дял от общото разпределение на капитал в икономиката – около 28,8% от общия дълг на домакинствата към януари 2006 г. срещу 27% през септември 2005 г. Този дял все още е значително под средната стойност за еврозоната, където около 69% от кредитите за домакинствата са за покупка на жилище, се казва в анализ на Industry Watch.

В еврозоната растежът на жилищния кредит също изпреварва общия ръст на кредитите – 12,5% ръст при жилищните кредити за периода декември 2005 г./декември 2004 г.

Решенията на Федералния резерв и Европейската централна банка за покачване на основните лихви увеличава глобалната цена на капитала, посочват анализаторите на Industry Watch. Въпреки това ипотечните пазари в други страни наскоро показаха, че преливането на ефектите върху пазара на жилищни кредити изисква време. Конкурентният натиск за момента принуждава кредиторите да поддържат лихвите ниски въпреки повишаването на лихвените нива на централните банки. В еврозоната например лихвите по новоотпуснат дългосрочен жилищен кредит спаднаха от 4,4% в края на 2004 г. до 3,95% през декември 2005 г., докато основната лихва се покачи от 2 до 2,5%.

Въпреки забавянето на общия растеж на броя на разрешения за нови строежи някои градове ще продължат да поддържат високи темпове на растеж на ново строителство. Бургас остава градът с най-голям брой разрешения за жилищни строежи, като надминава София и Варна. Общата разгъната площ на разрешенията през последната година в района на Бургас достигна 1 млн. кв. м. (68% ръст само за четвъртото тримесечие на 2005 г.).

Според анализаторската компания спекулативното търсене на “второ жилище” ще поддържа динамично развитие на строителството в региона през следващите няколко години.

Като инвестиция жилищата в България вече са на предпоследно място сред разглежданите в доклада алтернативи. Доходността при инвестиция в суровини (метали и петрол) надхвърлят 60% на база декември 2005 г./декември 2004 г.

Цените на българските акции (мерени през индекса SOFIX) се покачиха 32%. Средните цени на жилищата се повишиха “само” с 21,6%, като изпревариха единствено валутна инвестиция в долари, която донесе 13% печалба.